
Затова пък самият той, журналистът, специален пратеник на най-голямото френско икономическо списание „Л, Експансион”, се е заел с непосилната задача да ни даде да разберем. Добре че с това подчинено определително изречение задачата е двусмислено определена. Тоест, задачата е г-н Аке хем да ни обясни, хем да ни назидае. Ама не защото го е брига за нас, ами защото френските икономически интереси никакви ги нямало в България. А ако мафията не им пречи, те ни произвеждат млякото „Данон”, от каквото нямаме нужда и е интересно дали то се котира къде Френско. Щом е толкова хубаво и идва от страната на киселото мляко, без да носи негативите на мафиотското ни клеймо, трябва да е номер едно на пазара им. Да не би тяхната мафия да има проблем с нашата мафия и в това де факто да им е проблемът? Затова ли специалният пратеник специално визира публичния сектор, където чужденците влизат в люта конфронтация с местните мафиотски групировки, които са готови на всичко, за да спечелят пореден конкурс за крупна обществена поръчка. Пък и какво да се каже за започващите съдебни неволи на Жак Ширак? Сигурно трябва да се замислим за Мойсей и скитането му 40 години, докато и последният роден в робство умре. И пак ще има рецидиви, каквито ги има все още на Запад.
Image_235654_6Иначе има ли нещо ново в картинката, която ни рисува този преден пост на писаното слово?
„Тъмни костюми, много късо подстригани мъже с вратове на бикове. Трима са застанали около металната рулетка. Естествено с пури в края на устните. До тях надути балони, въоръжени яки мъжаги, чета от бодигардове – колкото повече охранители – толкова по-високо в обществото”
0000077855-article2Всеки от нас е хванал някой и друг детайл от подобни типово-групови характеристики, които обаче са и в голяма степен филмов модел, с други думи нещата са генетично предопределени. Друг е въпросът, че ние сме демоде и някои външни фрагменти от мафиотския ни ландшафт са присъщи на отдавна изживяно време за страни, прочути родоначалници на явлението. Но и тяхното битие е родило тяхното наказание. Има и друга разлика при нас: „Идват добри времена за българската мафия”. Сякаш при тях тя е непознат феномен, недопуснат проблем, а тук си я имаме и тя ще си процъфтява. И с какво ни помага Вашата правда, мосю? Всъщност в статията в ноемврийския брой на списанието има едно важно и сполучливо онагледено обобщение, което ще затвърди омерзението на французите към нас, но нашите медии вече я препечатаха и ще я тикнат под носа на управляващите и демоса, дето ще инспирира по-голяма активност за справяне с уникалното българско чудо: „Само през последните осем години по централните софийски улици са убити над 150 души, включително и банкера Емил Кюлев. Сводничество, контрабанда с цигари, фалшиви пари… В същото време бившите апаратчици преодоляха падането на стената, много често бивши служители на спецслужбите се възползваха от приватизацията и изкупиха на безценица или чрез рекет държавни предприятия”.
photo_verybig_398617Пишещият похвалва Бойко-Борисови мерки за справяне с корупцията, а същевременно заключава, че мафията ни я чака просперитет. Защо ни объркват и всяват нихилизъм. И веднага някой реагира по подобен начин:
„Че то в Българя между пишещите законите и мафиотите има ли разлика?” Така се кокори и мига тъповато малък човек в интернет пространството ,където свободно си пита и свободно не си намира решението.
Затова пък самият той, журналистът, специален пратеник на най-голямото френско икономическо списание „Л, Експансион”, се е заел с непосилната задача да ни даде да разберем. Добре че с това подчинено определително изречение задачата е двусмислено определена. Тоест, задачата е г-н Аке хем да ни обясни, хем да ни назидае. Ама не защото го е брига за нас, ами защото френските икономически интереси никакви ги нямало в България. А ако мафията не им пречи, те ни произвеждат млякото „Данон”, от каквото нямаме нужда и е интересно дали то се котира къде Френско. Щом е толкова хубаво и идва от страната на киселото мляко, без да носи негативите на мафиотското ни клеймо, трябва да е номер едно на пазара им. Да не би тяхната мафия да има проблем с нашата мафия и в това де факто да им е проблемът? Затова ли специалният пратеник специално визира публичния сектор, където чужденците влизат в люта конфронтация с местните мафиотски групировки, които са готови на всичко, за да спечелят пореден конкурс за крупна обществена поръчка. Пък и какво да се каже за започващите съдебни неволи на Жак Ширак? Сигурно трябва да се замислим за Мойсей и скитането му 40 години, докато и последният роден в робство умре. И пак ще има рецидиви, каквито ги има все още на Запад.
Image_235654_6Иначе има ли нещо ново в картинката, която ни рисува този преден пост на писаното слово?
„Тъмни костюми, много късо подстригани мъже с вратове на бикове. Трима са застанали около металната рулетка. Естествено с пури в края на устните. До тях надути балони, въоръжени яки мъжаги, чета от бодигардове – колкото повече охранители – толкова по-високо в обществото”
0000077855-article2Всеки от нас е хванал някой и друг детайл от подобни типово-групови характеристики, които обаче са и в голяма степен филмов модел, с други думи нещата са генетично предопределени. Друг е въпросът, че ние сме демоде и някои външни фрагменти от мафиотския ни ландшафт са присъщи на отдавна изживяно време за страни, прочути родоначалници на явлението. Но и тяхното битие е родило тяхното наказание. Има и друга разлика при нас: „Идват добри времена за българската мафия”. Сякаш при тях тя е непознат феномен, недопуснат проблем, а тук си я имаме и тя ще си процъфтява. И с какво ни помага Вашата правда, мосю? Всъщност в статията в ноемврийския брой на списанието има едно важно и сполучливо онагледено обобщение, което ще затвърди омерзението на французите към нас, но нашите медии вече я препечатаха и ще я тикнат под носа на управляващите и демоса, дето ще инспирира по-голяма активност за справяне с уникалното българско чудо: „Само през последните осем години по централните софийски улици са убити над 150 души, включително и банкера Емил Кюлев. Сводничество, контрабанда с цигари, фалшиви пари… В същото време бившите апаратчици преодоляха падането на стената, много често бивши служители на спецслужбите се възползваха от приватизацията и изкупиха на безценица или чрез рекет държавни предприятия”.
photo_verybig_398617Пишещият похвалва Бойко-Борисови мерки за справяне с корупцията, а същевременно заключава, че мафията ни я чака просперитет. Защо ни объркват и всяват нихилизъм. И веднага някой реагира по подобен начин:
„Че то в Българя между пишещите законите и мафиотите има ли разлика?” Така се кокори и мига тъповато малък човек в интернет пространството ,където свободно си пита и свободно не си намира решението.
Все пак статията повдига въпроса, хубаво се е постарала да формулира грешките и евентуално действията за справяне и намеква, че за да се случи всичкото това,трябва да бъде започнато от сега действащите политици .На тях се възлагат надеждите за въвеждането на обществените правила на развитите европейски демокрации с техните антикорупционни законодателства и силни съдебни системи с преразглеждане на всички приватизационни сделки след 1989 г. Но това да стане по политически МИРЕН път, с европейските принципи на политическия плурализъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар