През 1985 г. българското разузнаване получава информация, че „История славянобългарска” ще бъде открадната или силно повредена при съхранението й в манастира „Св. Георги Зограф” в Атон. ДС взема решение да отмъкне ценната книга, като операцията е проведена през декември, същата година от агентите Венцислав Агайн и Иван Генев. Те успяват, представяйки се за дипломати, да задигнат от манастира оригинала на „Историята” и да го подменят с фотокопие. Двамата агенти преминават границата, като книгата е запасана в панталона под ризата на Агайн.
Когато попада в България, „Историята” на Паисий е подложена на редица експертизи, които доказват нейната автентичност. България обаче не може да я покаже нито пред гражданите си, нито пред света, защото ще предизвика международен скандал с Гърция. Така книгата остава скрита дълги години в секретните каси на ДС.
През септември 1996 г. медиите съобщават за анонимен дарител, който завещава ръкописа на Паисий в полза на Националния исторически музей. На следващата година президентът Петър Стоянов решава да върне ценния експонат на Гърция. Тогава игуменът на Зографския манастир Амвросий получава ръкописа от директора на НИМ проф. Божидар Димитров.
И днес „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски се пази в Зографския манастир. До нея са изложени други ценни книжнини като Служебникът на Патриарх Евтимий, Драгановия миней и др. исторически ръкописи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар